Толерантност дума значение антихристиянстко

Толерантността според декларация на ООН „включва отхвърляне на догматизма и абсолютизма“, т.е. на вярвания, каквито са християнските.

/Дъгата е символ на движението "Гей гордост", както и на "Нова епоха" – световно окултно религиозно движение. Снимка от България./

Статията е мое резюме на изказаното от Джош Макдауъл в книгата му "Новата Толерантност", чието подзаглавие е "Как едно културно движение заплашва да унищожи теб, вярата ти и децата ти".

1. Какво е толерантност

Толерантност – (лат.) – търпимост, допускането на чужди и твърде различни възгледи, нрави и обичаи. /Философски речник, УИ, 1997/. Тук ни се говори за търпимост и допускане. Тълковният речник добавя думата „зачитане“ /Български тълковен речник. Наука и изкуство. С., 2002/.

С други думи, толерантността е напълно библейска концепция. Апостол Павел ни казва: „Винаги проявявайте смирение, тактичност и търпение и с любов се приемайте един друг такива, каквито сте“ (Еф. 4:2).

Това е обаче традиционното разбиране на думата толерантност. В съвременното общество думата вече е променила значението си. Например в Речник на чуждите думи в българския език, за „толерантност“ се прибавя и „уважаване“ на чуждите възгледи, нрави, религиозни убеждения и т.н. /Речник на чуждите думи, С., Атлантис , 1999/ Тук едва се осъзнава начинът, по който тази чужда дума започва да променя значението си и в нашия език. Джош Макдауъл разглежда промяната на това значението в световен мащаб.

Испанският философ Фернандо Саватер казва в издадената си през 1996 г. книга El Mito Nacionalista относно толерантността: „Mодерната доктрина гласи, че всички мнения са равни. Всеки има право на мнение и всички трябва да бъдат уважавани и хвалени. С други думи, няма начин да ги преценим“.

Ето защо днес когато вярващ родител критикува пред детето си гей парадите или съжителството без брак, то често отговаря: „Мамо (Татко), не разбираш нищо. Моето поколение е по-толерантно. Те казват: Остави хората да живеят така, както искат. Ние решаваме кое е правилно и неправилно за нас и оставяме другите на мира.

Една от основните причини за разликата в значението на думата е съвременното разбиране:

Кой съм = какво правя

Кой съм е равносилно на това което правя, мисля и вярвам. Затова ако изразяваш някакво несъгласие с възгледите ми, ти унижаваш мен! Ако кажеш, че поведението ми е погрешно, осъждаш мен! Ако критикуваш културата ми, ти критикуваш мен! Мен като личност!

Един пастор, който приветствал практикуващи хомосексуалисти, казал: „Хомосексуалистите и лесбийките, както и семействата им страдат повторно, когато чуват, че Бог ги мрази“ На забележката, че християните трябва да обичат грешника, но да мразят греха, той добавил: „За тях (хомосексуалистите) това е все едно да кажеш на един чернокож: обичам душата, но мразя цвета, или на една жена: Обичам жената, но мразя пола“. Разбираме, че пасторът не прави разлика между човека хомосексуалист и хомосексуалното поведение.

Рим. 5:8 „Бог показва любовта си към нас в това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас.“ Грехът рядко е само мисъл, обикновено е и действие. Ако нашите грешни постъпки са толкова противни в Божиите очи, че заслужават смъртно наказание, единственият начин Бог да ни обикне дотолкова, че да поеме това наказание е като прави ясно разграничение между това кой съм и какво правя.

2. Какво е нетолерантност?

В едно съвременно общество, където всички възгледи, ценности, начин на живот и идеи са разглеждани като равни, може да има само една универсална добродетел: толерантността. И ако толерантността е крайната добродетел и единственият нравствен абсолют, може да има само една злина: нетолерантността.

Уесли Армър, професор по философия в университета в Отава твърди: „Според нас да бъдеш добродетелен гражданин означава да бъдеш толерантен към всичко, освен към нетолерантността“.

Какво обаче е нетолерантност? Според „Декларацията на принципите на толерантността“ на Обединените нации (направена през 1995 г.): „Толерантността… включва отхвърляне на догматизма и абсолютизма“.

С други думи, всеки човек, който вярва догматично в нещо, особено в абсолютната истина, по дефиниция е обвинен в нетолерантност. Ако си такъв, си нетолерантен, следователно и достоен обект за нетолерантност. Затова защитниците на новата толерантност без проблем показват нетолерантност към християните, християнството и християнската нравственост, защото тези неща представляват проблеми за новата толерантност в четири основни области:

Библейската истина. Вярата на християните в „Бог на истината“ (Исая 65:16) и в „писанието на истината“ (Даниил 10:21), не може да бъде толерирана от защитниците на новата толерантност – това се тълкува като арогантно.
Исус и кръстът. Исус казва: „Аз съм пътят и истината и животът. Само чрез мен се стига до Отца.“ (Йоан 14:6). В Сан Хосе, Мексико, е издигната статуя на Куецалкоатъл, бог на ацтеките за 500 000 долара, а на по-малко от 50 км. 31 метров кръст е обявен за неконституционен и съборен.
Грехът. Библията ни казва, че „всички съгрешиха“ (Рим. 3:23) и поради това всички се нуждаят от Спасителя – нетолерантно твърдение, понеже грехът е в най-добрия случай културна концепция и не може да се прилага към всеки.
Мисията на църквата. Исус заповяда: „…Идете при всички народи и ги направете мои ученици, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Святия Дух“ (Матей 28:19) – това новата толерантност определя като фанатично усилие за налагане и доминиране над другите култури и мирогледи. Бразилия и Гватемала са обявили за незаконно споделянето на евангелието с местните индианци – това е с подкрепата и одобрението на Обединените нации! Още на 25 ноември 1981 на Генералната асамблея на Обединените нации се приема „Декларация за елиминирането на всички форми на дискриминация въз основа на религия или възгледи.

3. Някои последствия от новата толерантност

а) Загубата на убежденията

Християнският писател Честъртън заявява: „Толерантността е добродетел на човека без убеждения“. Ако възприемам възгледите на всички като равни с моите (даже и да им противоречат), вече не мога да имам истинска убеденост за своите собствени възгледи.

В тази връзка вече всяко християнско верую, молитва и подобни символи на вяра се определят от новата толерантност като дискриминационни.

б) Приватизация на вярата

В западните общества има все по-голяма враждебност към публичното изявяване на вярата. Новата толерантност обаче не подхожда така спрямо всяка вяра. Хората, които нямат убеждения за истина и нравственост, са насърчавани да говорят, както и хората с незападна вяра. Целта е да се приватизират и гето-изират само онези вери, които прокламират вяра в абсолютната истина – най-вече християнството и ортодоксалния юдаизъм.

Среден надпис: "Спрете

привилегиите на хетеросексуалните".

в) Тиранията на индивида

На едно връчване на дипломите в Уест хай скул в Солт лейк сити две от традиционните за случая песни, любими на училището, споменавали думите „Бог“ и „Господ“. Една ученичка заявила, че те са „агресивни“ и „нарушават гражданските й права.“ Затова осъдила училището и тези песни били забранени за тази церемония. Това илюстрира как един човек може да блокира правата на мнозинството (ученичката можела спокойно да не присъства ако помолела).

г) Разпадането на човешките права

За да се определи човешкото право, основополагащо е обективното разбиране за добро и зло. Когато обаче новата толерантност се приложи към различни културни ценности, тя обикновено се определя чрез термина мултикултурализъм – всички културни ценности, начини на живот и т.н. са равностойни. Добър пример за това е клитородектомията (принудително осакатяване на гениталите на млади момичета - отрязване на клитора - в много ислямски страни, за да не получава жената сексуално удоволствие и да не изневерява). Една журналистка феминистка пише: „Как може да споря срещу култура, която не съм се опитала да разбера! Уместно ли е аз, външен човек, да считам практиката за жестока? Колкото и да ми е трудно да го призная, отговорът е не.“

д) Доминиране на чувствата

Вече все по-често чуваме хора да казват: „чувствам, че…“ когато имат предвид какво мислят. Това вече масово навлиза и сред вярващите – когато решиш да ги поправиш за някаква доктрина или практика в църквата, ти отговарят: „Не съм съгласен(на), аз го чувствам по друг начин.“ Често спорът приключва с това, че се обиждат и не възприемат различното от това, което чувстват.

Моя забележка: Доминирането на чувствата ни открива възможността да се възползваме от силата на личните си свидетелства, особено при споделяне на благата вест!!! Така изявяваме начина, по който ние сме преживяли нещата, а и често разчувстваме другите, което става все по-успешно от добрите аргументи. Давам ви пример с историята на моето повярване, която винаги е будила силни емоции и никога безразличие, но по-добре не прескачайте на нея преди края на тази статия :)

4. Толерантността и църквата

Направена е следната статистика за САЩ:

57% от младежите в църквите не вярват, че съществува обективен стандарт за истината;
53% вярващи в Библията, консервативни, възрастни християни, не вярват в съществуването на абсолютна истина;
84% от първокурсниците християни в колеж не могат интелигентно да защитят или обяснят в какво вярват;
2/3 от 70-те процента американци, които казват, че е важно да следваш учението на Библията, отхвърлят нравствените абсолюти.

Отново говорим за САЩ, за да знаем какво се очаква да дойде и у нашите църкви. По думите на Сьорен Киркегор „… в момента, в който Христовото царство сключи мир със света, настъпва краят на християнството.“

5. Как да се противопоставим на новата толерантност?

Има множество начини, но една е основната насока – като добре отличаваме християнската любов от новата толерантност и като прилагаме тази любов.

Много пастири и църкви вече считат, че е проява на съчувствие и любов да се дават пълни църковни права на хомосексуалистите. Проблемът е точно в това, че бъркат новата толерантност с любов.

Любовта и новата толерантност са даже противоположни:

Толерантността казва: „Трябва да си съгласен с мен“. Любовта отговаря: „трябва да направя нещо по-трудно – ще ти кажа истината, за да те направи свободен“;
Толерантността казва: „Трябва да ми позволиш да постъпвам както искам“. Любовта отговаря: „Трябва да направя нещо по-трудно – ще те моля да ме последваш в правилния път“.
Толерантността се опитва да бъде ненападателна; любовта поема рискове.
Толерантността е безразлична; любовта е активна.
Толерантността на струва нищо; любовта струва всичко. Затова Исус е върховният пример за любов. Неговата любов го доведе до жестока смърт на кръста. Вместо да бъде безразличен към „житейския избор“ на другите, Той плати цената на този избор с живота си, за да може да каже на всеки от нас: „Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново“ (Йоан 8:11).

6. Обобщение и заключение

Новата толерантност е напълно различна от традиционната. При новата толерантност личността на човека се приравнява с постъпките, убежденията, действията му. Понеже всички ценности са равни, има само един нравствен абсолют – толерантността и само една злина – нетолерантността. Отношението към нетолерантните е нетолерантност, а такива сме всички църкви и християни с библейски възгледи. Такова е отношението поради вярванията ни в абсолюти като библейската истина, Исус и кръста, греха и мисията на църквата. Сред последствията от новата толерантност са загубата на убежденията, приватизация на вярата, тиранията на индивида, разпадането на човешките права и доминиране на чувствата. Покрай обществото, в което живеем, дори несъзнателно приемаме новата толерантност и в църквата.

Основният начин да се противопоставим на новата толерантност е като добре отличаваме християнската любов от новата толерантност и като прилагаме тази любов.

Друга статия в тази насока:
Демокрация? - "И деспотията духовно не е била толкова страшна"

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

Използвана литература:
1. Макдауъл, Дж., Хостелър, Б. Новата толерантност. Нов човек. С., 2004
2. Андрейчин, Л., Георгиев, Л. и др. Български тълковен речник. Наука и изкуство. С., 2002
3. Армянов, Г., Георгиев, Б. и др. Речник на чуждите думи, С., Атлантис , 1999
4. Шмит, Х., Шишков, Г., Философски речник. С., УИ, 1997.
Снимки в статията: frognews.bg, Cape Town Tourism