Мислили ли сте какво най-силно разрушава любовта между християните? Библейският отговор вероятно ще ви изненада.

Вече и във видео формат

След статията Майка Тереза: „Служенето е плод на любовта”, пожелах да задържа още малко разсъжденията в тази посока. Неслучайно Майка Тереза е един от най-успешните Божии служители за всички времена и това едва ли се оспорва. Библията ясно ни заявява, че Бог е любов (1 Йоан 4:16). За да сме успешни християни, Библията ни дава множество насоки, съвети и директни заповеди, но най-голяма от всички е „да възлюбиш” – Бога и ближния (Марк 12:30-31). Ето защо, за да сме праведни пред Бога, е нужно да внимаваме най-вече върху това да изпълняваме тези две сходни заповеди.

За разлика от повечето Божии заповеди в Библията, първите две не съдържат забрани в себе си, нито толкова ясни граници точно кога ги изпълняваме и кога пропускаме. Например, „не кради”, „не убивай” са заповеди, които е ясно кога нарушаваме. На пръв поглед двете заповеди ни показват, че само ако активно вършим правилното нещо – да обичаме Бога и ближния, ще ги изпълним. Ние обаче сме сякаш неспособни да ги изпълним, ако и не се стремим да избягваме нещата, които са пречки за любовта ни към Бога и ближния. Ще посоча вероятно „най-святата” пречка. Наричам я така, понеже често се поражда от съвсем искрените ни стремежи да живеем свято и да служим на Бога. Описана ни е още в самото начало на Библията и ще видим, че съвсем заслужено може да бъде определена като „най-големият разрушител на любовта”.

1. Изкушението в едемската градина

В този разказ ни е описано нещо повече от грехопадението на човека. Ако си представим, че Бог беше дал още тогава на Адам и Ева двете най-големи заповеди, нека разгледаме какво по-точно ги изкуши и как последствията показват, че биха нарушили двете заповеди:

А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.
И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
И при вятъра на деня чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между дърветата на градината. (Битие 3:4-8)

Преди да обобщим нарушението, да разгледаме какво точно беше изкушението. Може би най-изкушаващи ни се струват думите на змията „ще бъдете като Бога”. Това, обаче, може да значи много неща – да си всемогъщ, всеприсъстващ, всесилен, всезнаещ… Не беше използвано като изкушение нито едно от тях. „Ще бъдете като Бога” означаваше само едно единствено нещо – „ще ви се отворят очите … да познавате доброто и злото”. Изкушението беше ясно и конкретно:

Ще узнаят нещо, което Бог е скрил от тях или все още не е пожелал да им разкрие.

Змията каза още нещо: „Никак няма да умрете”. Адам и Ева, обаче не се изкушиха от това, че плодът на дървото ще ги направи безсмъртни, понеже те не бяха смъртни. Изкуши ги, обаче, възможността да се домогнат до това скрито познание, без да бъдат наказани, без да платят никаква цена за нарушаване на единствената поставена им забрана – да не ядат от плодовете на това дърво, защото ще станат смъртни.

Най-великото изкушение беше много подобно на добре направена съвременна реклама:

Имаме не чак толкова важен за нас продукт – да познаем добро и зло;
На този маловажен продукт му е придадена силно завишена или абсолютна стойност – чрез него „ще бъдете като Бога”;
Много изгодна цена (в случая: ще ви излезе безплатно).

Представя ни се високата стойност, ниската цена, но продуктът е един:

– познание за нещо, което Бог не ни е разкрил.

Друг начин да опишем причината за този грях е любопитство. Какво е любопитството – да имаш желание да узнаеш нещо маловажно, което може да не ти е от никаква полза.

Създаде ли познанието в Едемската градина някакви пречки за любовта към Бога и ближния? - Последствията бяха мигновени:

- Наистина „се отвориха очите и на двамата и те познаха”. Рекламираното познаване на „добро и зло”, обаче, не се оказа толкова атрактивно – познаха… че са голи.

- Направиха си препаски, понеже:

1) се срамуваха един от друг (така се отдалечиха помежду си);

2) се скриха от лицето на Господа.

В резултат на желанието на хората да научат това, което Бог все още не им е изявил, при това на всяка цена, разрушиха както любовта между тях, така и любовта между човека и Бога.

Както ясно виждаме, историята за грехопадението не е нищо различно от:

Най-големият разрушител на любовта – изкушението да придобием познание, което Бог е скрил от нас.

Мигновеното последствие беше само едно – нарушена любов между хората, нарушена любов между нас и Бога.

Можем да извършим много видове грехове и някои от предполаганите в Десетте заповеди нямат никаква връзка с познание – не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжесвидетелствай… Авторът на книгата Битие, обаче, като че ли ни загатва, че най-големият разрушител на любовта не са тези грехове, а стремежът ни да познаем нещата, които Бог е скрил от нас. Всички останали резултати от грехопадението бяха като вторични последствия – от една страна Божиите наказания, от друга – по-нататъшните човешки грехове (Каин убива Авел и т.н.)

Ще видим как и други места от Библията ни показват кой е най-големият разрушител на любовта. Но първо една случка от преди 1000 години.

2. Как желанието да познаем Бога може да ни разделя

През 1054 г. се случва нещо, което значително променя живота на вярващите по целия свят. Дотогава вярващите на Изток и на Запад в продължение на 1000 години говорят на различни езици, имат различни традиции и обичаи, различна църковна структура, политически конфликти, но една вяра. Случвало се е дотогава да има разногласия в Църквата относно важни основни разбирания – дали Исус Христос е Бог, дали Святият Дух също е Бог и други неща от този род, повечето от които са действително важни за вярата ни. Понякога им е отнемало години на църковни събори, но са стигали до съгласие. През 1054 г. обаче спорният въпрос между вярващите на Изток и на Запад е толкова маловажен за тях, че граничи с любопитството (както в Едемската градина) – дали Святият Дух произтича от Отца (както се смятало на Изток) или произтича както от Бог Отец, така и от Бог Син (Исус Христос). Библейските сведения по въпроса са повече от нищожни:

А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелства за Мене. (Йоан 15:26)

С други думи, въпросът спокойно попада сред нещата, които Бог все още по една или друга причина не е пожелал да ни открие.

Резултатът е пагубен. Започва с това, че Патриархът на Рим и на Константинопол взаимно се отлъчват от Църквата. Tя не е просто разделена на източна и западна. За всяка от двете страни, другите са вече еретици, т.е. за тях няма спасение, освен ако не се завърнат в истинската църква. През миналия век отлъчването е премахнато, но вече е имало 1000 години на разединение и вражда, и нещата изглежда са необратими.

Ето какво ни казва Апостол Павел за такива случаи:

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. (1Кор.13:9-10)

Единствено когато дойде съвършеното – Божието Царство, ще познаем нещата напълно. Дотогава винаги ще ми се струва, че моето знание е най-вярното, че моята позиция е правилната и затова винаги мога да си намеря причина да не общувам с някой брат или сестра.

Сещате ли се в какъв момент Павел каза това: в контекста на цяла глава за любовта - 1Коринтяни 13. Павел ни казва всъщност, че каквото и да знаем, знаем го отчасти. Най-важна е обаче любовта (с други думи по-добре да не знам някои неща за Бога и християнския живот, но да имаме любов).

3. Фарисеи, садукеи, книжници, законоучители

По времето на Исус това бяха религиозните групи, които бяха изключително вещи в познанието на Божието слово и напълно педантични в спазването му. Имаше един момент, в който всичките тези групи сякаш се бяха обединили, за да покажат на народа, че Исус не познава добре Закона. Марко ни представя, че първо фарисеите се опитват да го хванат натясно – да плащаме ли данък на цезаря или не. После садукеите се опитват да го впримчат с една история за жена, която е била женена последователно за седем мъже, понеже предните са умирали. При възкресението чия жена щяла да бъде? Исус обаче им дава отговор, който поставя садукеите „натясно” за това, че не вярват, че човек един ден ще възкръсне. Уж до този момент обединени срещу Исус, отговорът му зарадва фарисеите и книжниците.

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Марко 12:28-34)

Марко е по-благосклонен към този законоучител, но Матей е категоричен, че и законоучителят е дошъл с опит да хване Исус в незнание на Закона. Случва се обаче нещо неочаквано. Не сме сигурни какво е очаквал законоучителят да чуе, но думите на Христос му идват като просветление върху Закона. Когато се съгласява и повтаря какво е казал Исус, законоучителят добавя: „това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.”

Исус не му каза това. Законоучителят в един миг успя да проумее това, на което Исус за три години не успя да научи другите фарисеи, садукеи, книжници и законоучители – основното, което Бог желае от нас е да обичаме Него и ближните. Всичките други неща от Закона, колкото и да са много, нямат същата важност.

И този законоучител имаше знания, и другите, които споменахме. Останалите, обаче, изглежда използваха знанията си повече за да спорят помежду си кой е най-прав и за да осъждат другите. Този схвана, че любовта е основното, което му трябва да знае, а всичко друго в Божието слово има за цел само да ни научи как да прилагаме тази любов.

(За улеснение ще наричам всичките тези групи с общото име фарисеи, понеже другите правиха в общи линии същото, но беше по-слабо изразено.)

За нас е много лесно да осъждаме фарисеите. Обикновено единственото, което смятаме за тях е, че са лицемери, а ние осъждаме всяко лицемерие.

Обикновено ставаме като фарисеите в две области:

1) По-любознателните от нас: Опитваме да трупаме познания за това какво е правилно да се спазва според Библията и какво не е, но без да си задаваме първо въпроса: как това познание ще ми помогне да обичам повече Бога и ближния.

2) По-практичните от нас: трябва ни да знаем по-скоро достатъчно, за да може да проявяваме християнството на дело. Тук акцентът не е правилните Библейски познания, а правилните дела (правилният начин на служение). Често християни се разделят или разграничават помежду си не заради различни разбирания на Писанието, а поради това, че разбират различно как да служат на Бога най-правилно. В друг случай разделението се изразява и във вида: „Онези уж много знаят, а нямат дела! Ние поне се стремим да служим на Бога”.

Спомнете си, че Исус в доста случаи не упрекваше толкова делата на фарисеите: „от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие”. Щом отвън изглеждали праведни, значи като цяло са вършили правилни неща. Христос обаче не упрекваше толкова делата им, а мотивите им!!!

Правилните мотиви биха били: как да изразя най-добре на дело любовта си към Бога и към ближния?

Не как да направя нещо правилно! Правилно е само ако е от любов! Иначе моите дела може да са правилни, а аз да не съм праведен. Точно това е лицемерието!!!

Правилно е да се нахрани гладният и на нас ни се струва, че него не го вълнува кой точно го храни и защо – важното е за него да не е гладен, а и към това ни призовава Исус: „Гладен бях и ме нахранихте” (Матей 25:35). Преди избори се раздават много кебапчета в по-бедните райони, но никой от нас не смята, че това е добро дело, нали? Точно заради мотивите, а не защото е лошо раздаването на кебапчета. Майка Тереза е казала: „Много хора по света умират за коричка хляб, но още повече са умиращите за мъничко любов” и също: „Не е важно колко неща вършиш, а колко любов влагаш в тях”. За нас е лесно да си мислим, че на гладния му трябва само хляб. Множество фондации, социални организации, а понякога и църковни служения са основани върху нуждата от хляб, но пренебрегвайки нуждата от любов. Понякога е просто бизнес – хората дават пари за гладните, но аз съм се заел да ги разпределям, така че и за мен има. Също: правя дарения, така имам данъчни облекчения и дарението ми е вид спестяване. Но да давам любов – някой друг! Аз давам достатъчно пари. Плащам за това някой да може да покаже любов. Тук отново са категорични думите на Майка Тереза: „Любовта не може да бъде снизходителна и милосърдието не е продиктувано от съжаление, а от любов. Милосърдието и любовта са едно и също – ти даряваш любов чрез милосърдие, затова недей просто да даряваш пари, а протегни ръка”. Майка Тереза. Обикновеният път. ИК „Прозорец”.

4. Поуки от книгата Йов и притчата за самарянина

Едва ли има по-изумителна книга в Библията от книгата Йов. Твърди се, че е най-древната книга от Библията. Сякаш с лека ръка Бог допусна Сатана да ограби цялото имущество на Йов и здравето му. А Йов беше напълно праведен! Ето го тук и тестът за вишсе познание за Бога – когато това се случи на наш брат или сестра – каква е причината? – Грях? Проклятие? Магия? Демони? Или всичките заедно? Такъв род бяха реакциите на жената и приятелите на Йов и почти винаги нашите реакции са същите. Абсурдно е да смятаме, че Бог си поигра с Йов, за да угоди на Сатана или да му докаже нещо. Йов дълго убеждаваше и приятелите си, и Бога, че е праведен, и това беше вярно. Но направи и погрешното заключение – значи това не би трябвало да му се случва, Бог не е прав. Накрая, след дълго време, Бог му проговори. Не упрекна ни най-малко праведността му, а единствено неговите познания:

Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум! Кой определи мерките й? Кажи, ако знаеш! Или кой опъна мерителна връв върху нея? На какво се закрепиха основите й? Или кой положи крайъгълния й камък… (Йов 38:4-6)

Имаше едно важно нещо, което Йов явно не знаеше:

– Не знаеше какво е да обича Бога в нещастията си.

При това, когато щастието му е отнето от самия Бог! Това е истински изпит за праведност и повечето от нас не биха издържали – да обичаме Бога в нещастията си. Когато това се случи на някой от нас, почти винаги реакцията ни е като на жената на Йов.

Напълно противоположна е случката в притчата за самарянина. В Евангелието от Лука тя е завършек на разговора между Исус и законоучителя, който отговаря на Исус кои са двете най-големи заповеди. Тя е дадена конкретно като пример за това как да обичам ближния както себе си. Отново имаме един, на когото му се е случило нещастие. За наше улеснение, няма никакви причини да разсъждаваме защо се е случило. Имаше ли вина човекът или не? Престъпник ли беше? Дали иначе добри хора не са си отмъстили за злодеяние от негова страна?

Минаха един свещеник и един Левит. Тези двамата не са сложени в историята само за да ни покажат, че понякога Божиите служители дават лош пример. Свещеникът и левитът бяха хората, които имаха знания за Бога, за му служат. И понеже имаха тези знания, вероятно точно както приятелите на Йов, решиха, че щом този човек е в това състояние, то това най-вероятно е Божие наказание. И отминаха. А вероятно просто не счетоха, че пребитият е част от тяхното служение към Бога, защото си имаха други задължения, упоменати в Закона. Самарянинът въобще не се вълнуваше какво е станало и защо се е случило.

– Беше способен първо да обича!

Тук отново можем да приведем служението на Майка Тереза като съвременен пример:

„Никога не ги питаме защо са на улицата, не се интересуваме от тяхната история. Не ги осъждаме, че са изпаднали до това положение, защото единственото, от което се нуждаят е малко любов и грижа и те ще бъдат доволни. Просто се грижим за човека, който ни е поверен, а за останалото се грижи Бог.” – Сестра Долорес, ръководителка на дома за умиращи в Калкута, цитирана от Майка Тереза в книгата й.

Събрани заедно, книгата Йов и притчата за самарянина ни показват отлично как могат да бъдат изпълнени и как не могат да бъдат изпълнени първите две най-големи заповеди:

Йов ни показва как можем да обичаме Бог, когато сме нещастни.
Жена му показва, как можем да не го обичаме (тя споделяше също част от нещастието, но посъветва Йов „похули Бога и умри”).
Самарянинът ни показва как да обичаме ближния, когато някой е в нещастие.
Приятелите на Йов ни показват как да не го обичаме.

Както ясно показа Бог на Йов:

Не знаем и няма да узнаем защо нещастия се случват на праведните.

Винаги обаче можем да определим как да реагираме спрямо Бога и спрямо този, на когото се случва нещастие. И това няма да зависи от познанията ни за Бога, а единствено от желанието и способността да обичаме.

ОБОБЩЕНИЕ:

1) Изкушението в Едемската градина беше да познаем онова, което Бог е скрил от нас.
2) Желанието непременно да достигнем до правилното познание за Бога ни разделя.
3) За разлика от фарисеите:

Да узнаваме най-вече как да обичаме;
Да се стремим не да правим добри неща, а да изразяваме любовта си на дело.

4) Когато някой е в нещастие, да обичаме Бога както Йов и ближния – както самарянина.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Най-големият разрушител на любовта е желанието ни да познаваме неща, които Бог е скрил от нас.

Христос каза:

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (Йоан 13:35)

Макар и думата „ученик” да означава човек, който се учи на някакво познание, Христос желае да ни научи най-вече на любов! Значи:

Основното познание, което трябва да търсим, е как да обичаме.

Каквито и дарби и познания да ти е дал Бог, в каквото и служение да те е поставил...

Учи се първо на това каква е Божията любов и как да я изразиш с дарбите и служението си!

Бог ни дава различни познания (дори различен интелект), различни дарби, различни служения, но:

абсолютно еднаква способност да обичаме!!!

Затова:

Всичко друго, на което наблегнем, ще ни разделя – знание, способности, служение... Може да ни обединява единствено стремежът към любовта!

Публикация на подобна тема:

Майка Тереза: „Служенето е плод на любовта”

ОЧАКВАЙТЕ:

Демокрация? - "И деспотията духовно не е била толкова страшна"

Това не е политическа статия, а разсъждение за това как налаганият около нас идеализиран светоглед неусетно, но масово подменя Библейските ни разбирания и поведение. Цитатът е на един от най-големите християнски мислители, живял в зараждането на съвременната демокрация, но предрекъл отлично пагубните й духовни последствия, които обикновено отдаваме на други причини.

/Вече статията е налична - натиснете тук/