“Служенето е плод на любовта” - това ще видим ясно от автентичните думи на Майка Тереза, записани в книгата й и подредени по категории.

Всички нейни цитати (в синьо) са взети от книгата й: Майка Тереза. Обикновеният път. ИК „Прозорец”. Избраното от мен заглавие е име на глава от книгата. Подборът на цитатите, подредбата и класификацията са мои, но не внасям нищо повече от себе си. В книгата си Майка Тереза често цитира свои последователи и поради това техни мисли също ще бъдат включени (в светло синьо). За по-голяма достоверност посочвам и местонахождението на цитатите.

ПЪРВО УСЛОВИЕ: ЧИСТО СЪРЦЕ

Ние всички трябва да отделяме време за мълчание и съзерцание. (стр. 31)

Започвам винаги молитвата си с мълчание, защото само в тишината на сърцето Бог проговаря. Бог обича тишината – трябва да се вслушваме в него, защото значение има не онова, което говорим ние, а онова, което Той казва чрез нас и на нас. Молитвата подхранва душата – за нея тя е като кръвта за тялото – и те приближава до Бога. А също пречиства сърцето ти. Само чистият по сърце може да види Бога, да говори с Бога и да съзира Божията любов у другите. Чистото сърце означава, че си открит и честен с Бога, че не криеш нищо от него и го оставяш да вземе онова, което иска от теб. (стр. 31)

Дори вечер, преди да легнеш, трябва да провериш съзнанието си (защото не знаеш дали ще можеш да направиш това на сутринта). (стр. 34)

Най-важното нещо, което може да върши едно човешко същество е да се моли, защото ние сме създадени от Бога и сърцата ни ще станат неспокойни, докато не се утешим с него. (стр. 32)

Ако вярваш в Бога и в силата на молитвата, ще преодолееш всяко чувство на съмнение, страх и самота, каквито обикновено изпитват хората. (стр. 33)

В днешно време толкова много семейства по света са нещастни, затова е важно да се молят и да си простят. Хората ми искат съвет за брачните двойки, нещастни в своите взаимоотношения – винаги им казвам: „Молете се и си простете!”; казвам го и на младите хора, познали насилието в собствените си домове: „Молете се и простете!”; и на самотните майки, останали без семейна подкрепа: „Молете се и простете!” (стр. 36)

ЦЕЛИ НА СЛУЖЕНЕТО

Можем да изцерим физическите болести с лекарства, но единственият лек срещу самотата е любовта. Много хора по света умират за коричка хляб, но още повече са умиращите за мъничко любов. На Запад съществува друг вид бедност – липсата на духовност, причиняваща самота. Съществува глад за любов, както и глад за Бога. (стр. 57)

Работата ни е да окуражаваме християните да извършват дела от любов. И всяко дело, извършено от любов, извършено с цялото сърце, винаги приближава хората до Бога. (стр. 19)

Тайната на любовта е в обичането, а не в крайния резултат. Разбира се, нормално е да желаеш най-доброто за другия, но дали то ще се осъществи по този или онзи начин, не определя ценността на това, което сме направили. Колкото повече се освобождаваме от стремежа към резултат, толкова повече научаваме за съзерцателния аспект на любовта. Любовта е служене, но и съзерцание. Това, към което трябва да се стремим, е баланс между двете. Любовта е ключът към този баланс. (стр. 65)

„Сенаторе, не сме призовани да сме удовлетворени, призовани сме да сме вярващи.” – Отговор на Майка Тереза на сенатор на Вашингтон относно това дали може да почувства някога удовлетворение от делата си в Индия, където проблемите са безчетни. (стр. 99)

Да служим на „нищите братя”, които са:

Не само гладните за храна, но и тъгуващите за Словото Божие; не само жадните за вода, но и закопнелите за познание, покой, истина, справедливост и любов; не само голите и босите, но и отхвърлените и лишените от човешко достойнство; нежеланите, неродените деца, расово дискриминираните, бездомните и изоставените – не само без подслон и тухли, но и без разбиращо сърце; болните, умиращите, пленниците – не само тялом, но и с ума и душата си; всички, загубили надежда и упование в живота, алкохолиците и наркоманите, както и забравилите Бога (някога и за тях той е съществувал), обезверените в силата на Духа. (стр. 22)

Целта ни е да утоляваме безмерната жажда за духовна любов на разпнатия Исус. Служим му чрез бедните, грижим се за Него, храним Го, обличаме го. (стр. 22)

Исус искаше да ни помогне, споделяйки нашия живот, самотата, агонията и смъртта ни. Той можеше да ни спаси единствено, ставайки едно с нас. Дадено ни е да направим същото: цялото опустошение на бедните, не само материалната мизерия, но и духовната им нищета трябва да бъдат изкупени. Трябва да ги споделим, ставайки едно с тях. Можем да ги изкупим само като въведем Бог в техния живот и им Го покажем. (стр. 23)

КАК ДА СЛУЖИМ С ЛЮБОВ

Копнеж да си с някого

Ако делата ти не произтичат от копнежа да си с някого, те са просто социална помощ. (стр. 62)

Да прекарваш времето си с някого е също израз на любов, както и да направиш нещо за него. (стр. 62-63)

Действената молитва е любов, а действената любов е служене. Опитвай се безусловно да даваш на ближния онова, от което се нуждае в момента. Важното е да направиш нещо (колкото и малко да е то) и с делата си да покажеш, че те е грижа за него, отделяйки от времето си. (стр. 73)

Винаги казвам, че любовта започва от твоя дом: първо семейството, а после и родния ти град. Лесно е да обичаш непознати, но не е толкова лесно да обичаш ближните си. Не вярвам в глобалния подход към нещата – любовта трябва да започне от отделния човек. За да заобичаш някого, трябва да контактуваш с него, да го почувстваш близък. (стр. 58)

„Повечето от нас се плашат дори да излязат навън и да почукат на вратата на съседа – много дори не познават съседите си. Поемете риска: могат да ви изгонят, но могат и да се сприятелят с вас. Чрез връзката с другите могат да бъдат разрешени много проблеми, които хората спотайват в себе си. Невъзможно е да се чувстваш самотен, ако протегнеш ръка към някого другиго. Това е взаимно усещане – ти даваш, но и получаваш.” - Найджъл, цитиран от Майка Тереза в книгата й. (стр. 104)

Когато опознаеш някого, ще се отърсиш от етикетите, които ме свикнали да поставяме – „алкохолик” или „наркоман” – виждаш вече единствено хората и те стават твои приятели. - Найджъл, цитиран от Майка Тереза в книгата й. (стр. 103)

Любовта не може да бъде снизходителна и милосърдието не е продиктувано от съжаление, а от любов. Милосърдието и любовта са едно и също – ти даряваш любов чрез милосърдие, затова недей просто да даряваш пари, а протегни ръка. (стр. 59)

„С когото и да говореше, човекът пред нея се превръщаше в най-важната личност на света.” - Думи на един доброволец англичанин за Майка Тереза. (стр. 16)

Споделяне

Любовта е безсмислена, ако не се сподели. Любовта трябва да бъде изразявана чрез делата. Трябва да обичаш без очаквания, да правиш нещо заради самата любов, а не заради това, което можеш да получиш. Ако очакваш нещо в замяна, това не е любов, защото истинската любов е безусловна. (стр. 61)

Не е важно колко неща вършиш, а колко любов влагаш в тях. Важно е да споделяш любовта си с другите. Опитвай се да не съдиш хората, ако ги осъждаш, не им даваш любов. Вместо това се опитвай да им помагаш, догаждайки се за техните потребности и откликвайки на тях. (стр. 63-64)

Остави Исус да действа чрез теб, макар и да не разбираш какво става. Нека извърши онова, което иска от теб. Затова приеми каквото ти дава и с усмивка отдай, което ти взима. Приеми Божиите дарове и бъди дълбоко благодарен. Ако ти е дал добро здраве, използвай го, сподели го с останалите, с онези, които нямат нищо. Винаги споделяй с останалите, защото дори с малко помощ можеш да ги спасиш от страданието. И не взимай повече, отколкото се нуждаеш, това е всичко. Просто приеми каквото дойде. (стр. 46)

Грижа

„Разбрах, че практическата помощ в действителност може да унижи хората, ако не се дава с любов. Никой не би желал да правят нещо просто заради него. Разбрах също, че връзката с хората се осъществява постепенно, чрез дребните неща, и е възможна дори когато всичко е организирано. Затова е важно да не се правиш на прекалено зает, когато раздаваш храната или прибираш съдовете, а да обърнеш внимание и да поприказваш с човека край теб, да поседиш с него, опитвайки се да изградиш лична връзка помежду ви.” - Мери, доброволка, цитирана от Майка Тереза в книгата й. (стр. 60)

„Никога не ги питаме защо са на улицата, не се интересуваме от тяхната история. Не ги осъждаме, че са изпаднали до това положение, защото единственото, от което се нуждаят е малко любов и грижа и те ще бъдат доволни. Просто се грижим за човека, който ни е поверен, а за останалото се грижи Бог.” – Сестра Долорес, ръководителка на дома за умиращи в Калкута, цитирана от Майка Тереза в книгата й. (стр. 81, 82)

Помнете, че чрез нас действа Христос – ние сме просто инструментите. Не е важно колко работа вършим, а каква любов влагаме в нея. (стр. 88, 89)

Жертва

Всяка жертва е оползотворена, ако е направена от любов. (стр. 66)

Без нашите страдания, делото ни ще бъде просто социална помощ. (стр. 24)

Как можеш истински да разбереш бедните, докато ти самият не заживееш като тях? – Ако се оплакват от храната, казваме им, че ние ядем същата. Колкото повече имаме, толкова по-малко сме в състояние да даваме. Бедността е прекрасен дар, защото ни осигурява свобода – по-малко стават препятствията ни по пътя към Бога. (стр. 22, 23)

Бедността е необходима, за да обичаш и служиш така, че „да правиш малки неща с голяма любов”. (стр. 23)

Болка

Лесно е да се фалшифицира любовта в светския живот – там никой истински не се интересува дали обичаш така, че да те заболи. (стр. 68)

Когато предпочетем бедността, когато обичаме така, че да ни заболи, ставаме по-способни да изпитваме все по-дълбока, красива и пълноценна любов. (стр. 67)

Бог обича онзи, който дава с готовност. Най-добре дава даващият с усмивка. Ако винаги си готов да кажеш „Да” на Господа, ти спонтанно ще се усмихваш на всичко и ще си способен, с Божията благословия, да обичаш така, че да те заболи. (стр. 69)

Радост

Ако даваш радост, винаги даваш повече. Сърцето, изгарящо от любов, се превръща в сърце, изпълнено с радост. Делата, извършвани с любов, винаги са дела, извършвани с радост. Няма нужда да търсим щастието: ако обичаме другите, то ще дойде при нас, защото е дар от Бога. (стр. 70)

ХОРАТА, ЦЪРКВАТА, БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Не се измъчвай с въпроса защо светът е пълен с проблеми – просто откликвай на нуждите на другите. (стр. 74)

Открити сме и за доброто, и за злото. Не сме родени зли: всеки таи нещо добро у себе си. Някои го прикриват, други го пренебрегват, но то си съществува. (стр. 48)

В Негово име Църквата е една и съща вчера, днес и утре. За Бог всичко е простичко – Божията любов към нас е по-силна от всички конфликти, които ще отминат. (стр. 50)

Няма два свята – физически и духовен – съществува само един: Царството Божие, както на Земята, така и на Небето. (стр. 47)

(Това не го казва с догматична цел, а да обясни нуждата да се грижим цялостно за хората около нас – не можем само за духовните им нужди).