30 юни 2011

ЦърквоРазбивачът "КЛЮКИ". Част 2: "Как да се избавим"

Време за четене:

клюки 2 църкворазбивачът
Много християни възприемат клюките като порок, срещу който Библията не се произнася. Всъщност, тя ги определя многократно като тежък грях и дава множество практични съвети за избавление от него.





Внимание! В тази статия са извлечени и обяснени практични библейски съвети за опазване от клюките в църквата. Те са обаче втората стъпка. Първата и решаваща стъпка е изяснена в предишната статия: ЦърквоРазбивачът: КЛЮКИ. Ако я прескочим, почти сигурно ще ни застигне относно клюките изводът на Апостол Павел: "...Желание за доброто имам, но не и сила да го върша." (Римляни 7:18б).

Както в предната статия, ще бъдат използвани няколко библейски превода, за да се вижда най-отчетливо в текста  думата "клюка", понеже често са използвани нейни синоними като "одумка".


1. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ КЛЮКИТЕ НА ХОРА ОТ ЦЪРКВАТА


  • Клюкарстването не бива да бъде пренебрегвано

Още в началото на предишната статия беше подчертано, че силата на този грях е именно неговото много често пренебрегване. Ето защо начинът да го отслабим значително е като му се опълчим открито. Невероятно, но именно ученикът на Исус, когото свързваме най-вече с новозаветното учение за любовта, е готов да се конфронтира в този случай. В третото си послание пише:

Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да бъде пръв между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като дърдори против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто сам не приема братята, но възпира и тези, които искат да ги приемат, и ги гони от църквата. (3 Йоаново 1:9-10)

Явно Йоан не възнамерява да пренебрегне този случай на клюкарстване и може би клевети, но не знаем подробности по случая. Възнамерява лично да изяви вината на Диотреф. Това, което знаем със сигурност, обаче, е как да разрешаваме подобни случаи, понеже ни го казва лично нашият Господ Исус Христос:

И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник. (Матей 18:15-17)

Основната ни цел винаги е да спечелим брат си и Исус ясно ни казва, че ще се случи най-вече ако му покажем вината насаме. Ако не ни послуша, следват още два вида опити, но целта се запазва. Ще постигнем това спечелване именно, ако подхождаме точно с отношение, което да покаже и на брата, че искаме да го спечелим, вместо да го загубим. Затова е нужно клюкарстването да не остава пренебрегнато, но към клюкаря да се отнесем с любов. Да не забравяме, че един от основните двигатели на клюкарстването е именно нашето желание да злепоставим някого, дори без да го осъзнаваме. Затова не можем да очакваме успех, ако се опитваме да прогоним от църквата порока на очернянето чрез очерняне на провинилия се. Думите на Исус към заловената в прелюбодейство бяха показателни: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.” (Йоан 8:11). За да спечелим съгрешилия, първото, което той трябва да усети в нашето отношение е точно онова, което Исус изрече: “аз не те осъждам”.

Ако спазим начина, който Христос ни дава за изобличаване на съгрешилия – първо насаме, клюкарстването няма да остане пренебрегнато и това ще стопи значително неговата сила. Най-добрият баланс би се постигнал ако в църквата публично се говори срещу греха клюкарстване, но вината на клюкарстващия се посочва лично и с любов, така че човекът да пожелае да се поправи, без да се почувства наранен. Затова, ако ти не си изградил взаимоотношения с този човек, които да способстват благоприятно за това той да те послуша, по-добре се обърни към някой друг от църквата, който разполага с добрите взаимоотношения с човека, и по възможност да е с авторитет в църквата и на ръководна позиция. Никак на последно място – самият този човек да не участва в клюкарстване.

  • Избягвайте компании на клюкари


Този съвет е изключително важен, но ще бъде изяснен по-надолу в текста.

  • Не давайте поводи за клюки


Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват: Този човек почна да гради, но не можа да довърши. (Лука 14:28-31)

Винаги ставаме обект за посмешище и клюки, когато претендираме пред хората от света, че сме вярващи, а не живеем като такива. Ето защо едно от най-добрите средства срещу клюките е чистата ни съвест.

  • Имайте чиста съвест


„Имайте чиста съвест, така че във всичко, в което ви одумват, да се посрамят онези, които клеветят добрия ви живот в Христос. Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако такава е Божията воля, а не като вършите зло.” (1 Петър 3:16-17)

В крайна сметка Апостол Петър ни напомня, че дори и ние, отделни вярващи, да се избавим от това да клюкарстваме, няма да се избавим от чужди клюки. Това според думите на апостола дори би могло да е част от Божията воля за нас! Но само ако страдаме като обект на клюки, докато вършим добро. И тук ни се казва ясно, че когато се клюкарства за някого, той винаги страда – без значение дали е защото действително върши зло или е обвинен несправедливо.

Най-сигурното противодействие срещу чужди клюки е нашата чиста съвест! В крайна сметка и Христос беше наклеветен, та дори и убит заради клевети. Но понеже Неговата съвест беше чиста, а тази на клеветниците - не, много от тях след смъртта му се покаяха (както разбираме от Деяния 2 след проповедта на Петър към юдеите).

  • Когато се говори зле за нас заради Исус, сме блажени


Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. (Матей 5:11, Синодално издание).

  • Делото на Апостол Павел страдаше поради клюки 

Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето - нищожно. (2 Коринтяни 10:9-10)

  • И за Исус се говореше лошо зад гърба Му 


Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. (Лука 7:33-34)

Ясно е, че щом клюките не подминаха свети личности като Апостол Павел, Йоан Кръстител и самия Христос, няма как и нас да прескочат. Затова е важно да имаме чиста съвест, както ни съветва Петър и тогава клюките за нас ще са просто част от страданията, които имаме да понесем за Христос.

  • Бъдете слепи с едното око и глухи с едното ухо


Щом клюките не могат да бъдат избегнати, Писанието дава мъдър начин как поне да страдаме по-малко от тях. След като Саул бе избран за цар, намериха се хора, които не само не го почитаха, но и настройваха други срещу него. Въпреки това, проявената мъдрост на Саул в този момент е завидна:

Но някои лоши хора казаха: Как ще ни избави той? И презираха Саул и не му принасяха дарове; а той се правеше, че не забелязва това. (1 Царе 10:27)

Известният проповедник Чарлз Спърджън отделя особено внимание на тази Библейска идея и я посочва добре в Писанието:

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне (Еклесиаст 7:21)

Това Спърджън обяснява като:

„ …Не ги взимай присърце, не ги забелязвай, нито се прави, че си ги чул. Не можеш да спреш езиците на хората и затова най-доброто нещо е да затулиш ушите си и да не обръщаш внимание на онова, което се говори… Има толкова празнодумство, че който обръща внимание на всичко, което се говори, няма да се справи. Той ще открие, че даже онези, които живеят с него не винаги го възхваляват и когато е раздразнил най-добрите си слуги, те в момент на ярост са говорили жестоки думи, които е било по-добре за него да не чуе. Кой в момент на раздразнение не е говорил за друг нещо, за което после е съжалявал? Само великодушният се отнася към гневливите думи, като че не са били изговорени.” /Чарлз Спърджън. Лекции на Спърджън към студентите му, стр. 273/

В подкрепа на това, проповедникът дава и думите на Давид:

Но аз, като глух, не чувам
и съм като ням, който не отваря устата си. (Псалми 38:13)
И също посочва едно обещание към праведния:
Който ходи праведно и говори справедливо,
който презира печалбата от насилията,
който отърсва ръцете си от приемане на дарове,
който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие,
и който закрива очите си, за да не види злото,
той ще обитава нависоко;
крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му;
хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва. (Исая 33:15-16)

Общият извод на Спърджън, който по-пряко засяга и клюките е:

„Без съмнение е възможно да запушим отвора на ухото си, така че нищо да не може да влезе без позволение. За общото клюкарстване в селото и за неразумните думи на ядосани приятели бих казал да не ги слушате и ако трябва да ги чуете, да не ги взимате присърце, защото и вие също сте говорили неразумно и ядосано понякога и бихте се намерили в неудобно положение ако трябваше да отговаряте за всяка дума, която сте говорили, даже за най-скъпите си приятели. Така Соломон разсъждава като приключва пасажа, който цитирахме: „Защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти”. (Еклесиаст 7:22) /Чарлз Спърджън. Лекции на Спърджън към студентите му, стр. 274/
 

2. КАК ДА ИЗБЕГНА ТОВА АЗ ДА КЛЮКАРСТВАМ


Един от най-сигурните начини за справяне с клюкарите в църквата е като се научиш ти да не клюкарстваш. Така ще е сигурно, че в църквата ще има един клюкар по-малко, а и ще можеш да предадеш опита си на останалите. Библията дава доста съвети за това как да избегнем личното  клюкарстване.

  • Не разгласявайте чутото


Тук ни е даден основният съвет срещу клюките:

Който ходи да клюкарствува, издава тайна,
но верният човек таи работата. (Притчи 11:13, Православен превод)

В най-основни линии тук авторът ни съветва да не разгласяваме онова, което ни е казано в тайно. За да не сбъркаме, най-добре е онова, което ни е споделено лично от някого за самия него, да го възприемаме като тайно. Ако все пак по неволя сме научили от друг, въпреки това, отново нека от нас не излиза нищо.

Правилното отношение дори когато сме чули клюки за нещо от много места


Поразителна мъдрост проявяват в края на книгата “Деяния” евреите в Рим относно лошите неща, които са чували за християнството:

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение. (Деяния 28:22 )

Чували са, че на много места се говори против това учение, но едва сега някой може да им обясни лично за какво става дума. Поради това те не се осланят на чутото от клюки и дават възможност на Павел да им обясни. Резултатът: И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.” (Деяния 28:24). И тези първите нямаше да повярват, ако не бяха пренебрегнали лошите слухове, които се носели за християнството.

Доста от нас биват лишени от възможността да получат благословения в живота си, понеже са повярвали на носещите се клюки за служители и служения. Поне откакто има Божий закон, евреите са възприемали клюкарстването като грях срещу една от Божиите заповеди в него:

"Да не обикаляш сред народа си да клюкарстваш." (Левит 19:16а, Библейска лига)

Поради тази забрана, евреите отдавна имат множество написани правила за това как вярващият да се справи с клюките, които е чул. Една от тях гласи:
Дори ако някой вече е чул клюка, забранено е да й вярва. Вместо това, винаги трябва да се стреми да преценява чутото за човека в положителна посока.
/Rabbi Aryeh Citron. Laws of Lashon Hara/
Забележка: Според еврейските равини имаме право да вземем мерки за сигурност ако се носят слухове, че някой се кани да ни навреди. /Пак там/  Като пример се посочва Библейската история в Йеремия 40-41 за управителя на Юдея - Годолия, който неблагоразумно отказа да вземе под внимание слуховете, че един от хората с царско потекло – Исмаил, се готви да го убие. Така Годолия кани Исмаил и служителите му в дрореца си. Резултатът е, че наистина биват убити Годолия, всичкоте му служители, още 80 незамесени евреи извън двореца и в крайна сметка голяма част от оставените в родината си жители на Юдея след Вавилонския плен, се преселват в Египет.

Разграничавайте какво да говорите за другите


Еврейската идея за клюките като “зъл език” вероятно можем да намерим и в Новия Завет, чиито автори са евреи. Несъмнено “злият език” води до „гнили думи”.

„Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат. И не наскърбявайте Божия Свят Дух, защото той е доказателство, че принадлежите на Бога, до деня, в който Бог ще ви освободи. Всякаква язвителност, ярост, гняв, викане и клевета трябва да се премахнат от вас заедно с всяко зло.”(Еф. 4:29-31, Съвременен превод)

Явно е, че с “гнилите думи”, каквито без съмнение са клюките, наскърбяваме Святия Дух. Съветът на Павел, приложен към клюките, би трябвало да значи:
  • Да не изказваме “гнили”, т.е. отрицателни неща за други хора.
  • Да не даваме информация на един човек за друг, ако той наистина не се нуждае от нея.
  • Да преценим дали споделената от нас информация на един човек за друг, води до духовното изграждане и на двамата. Клюката винаги вреди и на двамата!
  • В крайна сметка информацията да е в такъв вид, че да помага на слушателя. Отново, клюката не може да помага, а винаги вреди.
 Ако съобразим тези неща, независимо какви детайли бихме споделили за други хора, клюката би трябвало да бъде избегната;

Не се бъркайте в чужди работи!


Защото и когато бяхме при вас, заръчахме ви това: Ако някой не иска да работи, той не бива и да яде. Понеже слушаме как някои постъпвали нередно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя си хляб. (2 Солунци 3:10-11)

Но отказвай да включваш по-младите вдовици, защото често физическите им страсти ги отвличат от служенето на Христос и те искат да се омъжат отново. Те ще бъдат осъдени, защото са нарушили първоначалната си клетва. Освен това придобиват навика да обикалят безцелно от къща на къща и не само стават мързеливи, а започват и да клюкарстват, да се месят в работите на другите и говорят неща, които не трябва. Ето защо искам младите вдовици да се омъжват, да имат деца, да се грижат за дома си и да не дават на враговете ни повод за укори. Казвам това, защото някои вдовици вече са се отклонили и следват Сатана. (1 Тимотей 5:11-15)

Тук са посочени още два корена на клюките.
  • Първият корен е безделието. И в двата случая Павел увещава, че безделният човек лесно се изкушава да се занимава с клюки – явно от скука. Поради това, че няма своя работа, с която да изкарва прехраната си, или деца, за които да се грижи, се изкушава да се меси в чужди работи и да разнася клюки.
  • Вторият корен не е безделието, но сякаш отново е свързан със скуката. Павел освен „да ядат своя си хляб”, уточнява и „да работят тихо”. Едно от най-примамливите места за разнасяне на клюки и днес са работните места, които позволяват непрестанни разговори между работниците. Дори тези клюки да не засягат пряко хората от църквата, така голяма част от ежедневието на вярващия може да премине в слушане и разнасяне на клюки. Ако вярващият прави това около пет или шест дни седмично, какво би го накарало да избегне да се държи по този начин после и в църквата или в друго събрание на вярващи? Не само, че нищо не би го спряло, а и трудно би усетил нещо нередно в поведението си, даже и да е сред вярващи, където като цяло християните сме по-внимателни в думи и действия.

 

Клюките ясно са посочени от Павел като сигурно последствие от безделие, мързел и скука и поради това всички те трябва да бъдат предотвратени.

Бъркането в чужди работи е остро порицано от Павел. То е неразривно свързано с клюките. Всъщност, изказът на Павел е безкомпромисен: тези, които са се подали на това да „клюкарстват, да се месят в работите на другите и говорят неща, които не трябва”, „вече са се отклонили и следват Сатана”. Ето защо друг апостол – Петър, освен, че също порицава бъркането в чужди рабти, показва и с кои други грехове е сравнимо то:

„Никой от вас да не страда като убиец или крадец, или злодей, или като такъв, който се бърка в чужди работи.” (1 Петър 4:15).

Убиец, крадец, злодей… и до тях стоиш ти, ако се бъркаш в чужди работи. В предишната статия за клюките беше споменато, че в Псалм 64:2-4 клюкарите са определени като „злодейци” и „беззаконници”. Освен, че месенето в чужди работи според библейските автори е сходно с клюките, и двете са поставени още веднъж до най-тежките грехове!

Избягвайте корена на злината клюки


Ако клюките са наистина тежък грях, може би е нормално и Исус да ги порицава, а той сякаш не го прави. Но това е само на пръв поглед – просто не ги нарича с точната дума клюки. Изобличава остро това, което основно ни подтиква към клюки:

"Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си." (Матей 7:1-5)

Причина за клюките почти винаги е това, че осъждаме някого в мислите си. Съчицата в окото му грабва цялото ни внимание. Думите на Исус обаче показват ясно едно: какъвто и да е недостатъкът (или дори грехът) на брата, той е съчицата, която затруднява виждането му. И Исус изобщо не поставя тук нещата условно – че може би ти си този, който има цяла греда в окото. Така думите му не биха имали стойност, ако действително ти основателно виждаш големите грехове на брата, в сравнение с които твоите са нищожни. Изказването на Христос е категорично: братът е този със съчицата, а ти си този с гредата. Има само една възможност това да е винаги вярно: съчицата в окото на брата може да е всякакъв вид грях, а гредата в твоето око значи само едно - стремежът ти да се взираш в този негов грях. Нямаме никакво право да съдим! Исус е категоричен:

„Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички” (Йоан 5:22)

Въпреки това, както беше споменато малко по-нататък в същото евангелие, при Исус довеждат блудница, на която Исус заявява:

„И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.” (Йоан 8:11)

Правото да съди е дадено единствено на Исус, но виждаме, че и Самият Той решава да не си позволи това, дори в случай на тежък грях като споменатото прелюбодейство. Ето защо не просто нямаме право да съдим другите, а това поставя греда в очите ни, която не само замъглява погледа ни, както другите грехове (съчиците на брата), но ни прави напълно неспособни да виждаме и познаваме Бога, какъвто е – Любов.

„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.” (1Ин.4:8)

Нищо друго изглежда не ни прави толкова неспособни да обичаме и познаваме Бога, колкото интересът към съчицата на брата. От този интерес произхождат клюките и затова е излишно да се чудим защо Библията ги описва многократно като толкова тежки грехове.

За да избегнете клюките, не съдете, т.е. не се взирайте в недостатъците и греховете на другите!!!
 

Избягвайте „събранието на присмивателите“ 


Първото нещо, което прочитаме в книгата Псалми е:

Блажен онзи човек,
който не ходи по съвета на нечестивите
и в пътя на грешните не стои,
и в събранието на присмивателите не седи
Но се наслаждава в закона на Господа,
И в Неговия закон се поучава ден и нощ. (Псалм 1:1-2)

В зависимост само от тези споменати критерии, по-нататък в псалма се разбира, че е било посочено кой е праведен и кой - нечестив (ст.6). Това, с което завършва изброяването на нещата, които праведният не прави е: „и в събранието на присмивателите не седи”. Понятието „присмивател” (на евр. „лууц” /Heartlight's Search Gods Word. The Old Testament Hebrew Lexicon, "luwts"/ )


Присмивател се нарича онзи горделив и надменен човек,
който действа с високоумна гордост. (Притчи 21:24)

Освен, че е горделив и надменен, явно е и приказлив, понеже предният стих е:

Който въздържа устата си и езика си
Опазва душата си от смущения. (ст. 23)

Вече беше уточнено в предишната статия, че еврейската дума за „клюки” – „лашон хара” буквално се превежда „зъл език”. С други думи, да въздържаш устата си и езика си първо би трябвало да значи да се пазиш от клюки. На това е явно противопоставен в следващия стих присмивятелят - този, който поради своята горделивост и надменност се взира в съчиците на другите (както се изразява Исус) и говори за тях. Началото на книгата Псалми явно ни показва, че присмивателите не са нещо много по-различно от клюкари и освен това са склонни и да се събират заедно.

Едно от нещата, което събира хората на групички е сходните теми на разговор. Същото е и в църквата. Ако в църквата има хора, наслаждаващи се да говорят или слушат клюки, нормално е тази неизчерпаема обща тема на разговори да ги обединява. Именно това е едно от нещата, които ни правят да сме праведни или нечестиви – дали сме част от тези събрания или не. Ясно е посочено за праведния не просто, че не е присмивател (самият той да обсъжда недостатъците на другите), но че той изобщо не стои в такова събрание - дори като безучастен слушател! Има поне три причини за това:

- 1) Ставаме съучастници в злодеянието им. Беше изяснено в миналата статия, че няма клюки, ако няма слушатели, т.е. вината ни е споделена, дори само когато присъстваме там, понеже най-малкото биваме възприети като слушатели.

- 2) Това е и един от най-сигурните начини да се опазим от клюки спрямо нас в църквата. Ако сме част от такава компания, волно или не, ще споделяме неща за себе си, а въпреки нашата доверчивост или лекомисленост, злоупотребяването с това, което споделяме самите ние в случая е гарантирано.

- 3) Не се заблуждавайте. "Лошите другари покваряват добрите нрави." (1 Коринтяни 15:33).

Дори стоенето в такива компании е вредно, понеже лесно ни научава на присъщия им начин на общуване. Това няма защо да считаме, че е трудно или неприятно, ако си спомним, че на два пъти в книгата Притчи е подчертано:

"Думите на клюкаря са като сладки залъци
и слизат вътре в корема." (Притчи 18:8; 26:22)

И защо да не се подадем на това, което ни се услажда?

Изводът е ясен:

Избягвайте да сте в компанията на клюкарите! Дори и да са хора от църквата.

Ако все пак непредвидено сте се оказали в такава компания, еврейските равини дават три практични съвета:

· Трябва да решиш в сърцето си с абсолютна увереност, че няма да вярваш на приказките, унизяващи други хора.

· Не трябва да се наслаждаваш при чуването на тези забранени истории [забранени в Левит 19:16 – б.а.]

· Бъди внимателен да не показваш на говорещите свои жестове, които могат да бъдат разбрани като съгласие. Остани напълно безмълвен. Ако би могъл да изразиш по-скоро недоволно изражение, така че да разберат, че не одобряваш тези приказки – би било още по-добре. /Arthur B. Morgenstern Shemiras. Ethics of Speech, “Hilchot Lashon Hara” /).


ОБОБЩЕНИЕ:

Въз основа на Библията, можем да извлечем няклко полезни съвети за това как да избегнем клюките в църквата.

За да се предпазте от клюки в църквата:

  • Клюкарстването не бива да бъде пренебрегвано. В църквите ни срещу клюкарството като практика трябва да се говори открито, но провинилите се в това да бъдат изобличавани лично и с любов, с цел да се поправят.
  • Избягвайте събранието на клюкарите в църквата.
  • Не давайте поводи за клюки. Имайте чиста съвест. Когато се говори зле за вас заради Исус, сте дори блажени.
  • Бъдете слепи с едното око и глухи с едното ухо
 
За да се предпазиш от това да не клюкарстваш:


  • Не разгласявай чутото!
  • Дори когато чуеш клюки от много места, да не вярваш!Разграничавай какво можеш да говориш за другите: Не изказвай отрицателни неща за други хора; Не давай информация на един човек за друг, ако той наистина не се нуждае от нея; Преценявай дали споделената от теб информация на един човек за друг, води до духовното изграждане и на двамата; В крайна сметка информацията да е в такъв вид, че да помага на слушателя.
  • Не се бъркай в чужди работи! За тази цел избягвай безделието, мързела и скуката, както и клюкарстването по време на работа.
  • Избягвай корена на злината "клюки" – спри да търсиш съчиците в окото на брата!
  • Избягвай събранието на клюкарите, дори и да са вярващи! Ако случайно понякога не успяваш, не вярвай на чутите клюки, не им се наслаждавай и не показвай съгласие чрез думи или жестове.


(Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!)

Ако желаете да бъдете известени за нова статия, може да я получите по e-mail веднага след публикуването й, като се абонирате за новите публикации. Няма да получавате спам и може да се отпишете по всяко време.
E-mail:





ИЗТОЧНИЦИ:
  • Използвана литература:
1. Спърджън, Чарлз. Лекции на Спърджън към студентите му. 1978
2. Citron, A., Rabbi. Laws of Lashon Hara. Chabad-Lubavitch Media Center, Достигната на 30.06.2011
3. Heartlight's Search Gods Word. The Old Testament Hebrew Lexicon. Heartlight, Inc. 2001-2011. Достигната на 30.06.2011
4. Morgenstern, A. Ethics of Speech, “Hilchot Lashon Hara”, Torah. org. Достигната на 29.06.2011
  • Библейски преводи:
Библия. Библейска лига, С. 2002
Библия. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, 2005
Библия. Синодално издание, С., 1992
Новият Завет. Съвременен превод. New World Bible Translation Center. 2001